История
Сформиран 14-ти преносен полк
На 1 декември 1948 г. с Указ № 1657/27.11.1948 г. на Президиума на Великото Народното събрание е сформиран първият по рода си самостоятелен 14-ти преносен полк, базиран на летище Враждебна.
Организационната му структура включва щаб и три ескадрили. Първоначално в самолетния парк има три Юнкерс Ju.52 „Сова”, три Физелер Fi.156 „Дрозд”, два Фоке-Вулф Fw.58 „Гълъб”, един Месершмит Bf.108 „Лебед”, един Хaйнкел He.111 и един Юнкерс W.34 „Дървеница”. Четириместният самолет „Лебед” е дoпълнително оборудван със специално кресло и предназначен да превозва правителствени лица. За командир на поделението е назначен подполковник Захари Иванов Манолов. Той е командир до 1950 г., след което преминава на летателна работа в ДОСО. Излиза в пенсия като полковник след 32 години летателна дейност.
14-ти полк е преименуван
През 1950 г. 14-ти преносен полк е преименуван в 16-ти транспортен авиационен полк (трап) със следния организационен състав: щаб, две тежки транспортни ескадрили, една свързочна и една санитарна ескадрила. През май същата година за командир на поделението е назначен полковник Панайот Стоянов Сертев.
От началото на 1950 г. с подписването на договор за взаимоизгодно сътрудничество и взаимопомощ с бившия Съветски съюз започва подмяна на остарелия самолетен парк със съветски самолети. За кратък период от време с помощта на съветски инструктори и авиационни специалисти техниката е овладяна напълно.
Връчено бойно знаме
С Указ № 296 от 26 август 1953 г. на Президиума на Народното събрание на авиополка е връчено бойно знаме. Тази дата е избрана по-късно за отбелязване на празника на военнотранспортната авиация, на авиополка и на неговите приемници.
Времето след 1953 г. се характеризира с постепенно утвърждаване на поделението като самостоятелна авиационна единица, неразделна част от родните Военновъздушни сили (ВВС). През 1958 г. за командир на 16-ти трап е назначен майор Щерю Александров Щерев (впоследствие генерал-майор).
Работи се денонощно за формиране, сглобяване и трениране на екипажите на едноместните и многоместните самолети. Кадрите за нуждите на транспортната авиация се обучават на място. Бързото им влизане в строя изисква огромно напрежение в работата на инструкторския състав. Той е малко на брой и лети на всички типове самолети. Полетите се провеждат всеки ден включително и неделя. Продължителността на летателния ден е неограничена, докато се изпълнят плановите задачи. Това е обосновано от необходимостта бързо да се подготвят екипажи за своевременно и успешно изпълняване на поставяните задачи.
Характерна особеност за тези години е повишената сложност на задачите. Така например продължителността на полета по маршрута от София до Варна и обратно със самолет „Сова” е 5 часа. За успешното изпълнение на полетните задачи екипажите се обучават да летят и в сложни метеорологични условия (СМУ), както и да изпълняват така нареченото „сляпо кацане”. Облаците се пробиват по способа „стандартен завой”. Радиостанциите са с малък обсег на действие, а летищата са оборудвани с несъвършени радио и светлинни подходи за кацане. С помощта на спускаема антена се използват засечки от пеленгатор или засечник и с тези данни се долита или отлита. Всички тези трудности се компенсират с огромен труд и напрежение на екипажите. През есента на 1953 г. със заповед на командващия ВВС на основание на Правилника за квалификация на летателния състав са присвоени пилотски класове на летци от ВВС. Въз основа на реалната подготовка за полети в СМУ званието „Военен пилот II клас” е дадено само на четирима летци, от които двама са от транспортния авиополк – подполковник Панайот Сертев и подполковник Тодор Тонев.
От 1953 г. започва изпълнението на първите задгранични летателни задачи. Същата година започва и превоз на курортисти. Първите полетни задачи са по маршрут София-Будапеща и обратно. Последователно са осъществени полети с правителствени делегации до СССР, Германия, Албания. За първи път български екипаж със самолет Ил-14 в състав командир Тодор Тонев, втори пилот Никола Вушков, щурман Петко Христов, борден техник Алекси Алексиев и борден радиотелеграфист Върбан Колев каца на 11 септември 1953 г. в Москва.
Значим момент в развитието на родната военнотранспортна авиация е постъпването на въоръжение на първите самолети от типа Ил-14 – пътнически вариант. Първоначално са приети два самолета с бордни номера 51 и 61, познати по-късно като Ил-Р и Ил-К, а след това и още един с борден номер 75. Те са в основата на сформирания по-късно правителствен „Отряд-28”. През тези години най-голям дял за непрекъснатото утвърждаване на поделението имат: - командирите-летци Радев, Тонев, Йотов, Карапанчев, Шабарков, Велков, Бъчваров, Бакалов; - инженерите Сайросунов, Спасов, Славов, Благоев, Дончев. Достойно служеха на родината и жените пилоти Пелагия Алферова, Дора Мочкова, Сийка Цончева, Жечка Бачева, Славка Лачева, Върба Белянска.
16ти авиполк става 16та ескадрила
През 1956 г. със заповед на командващият на ВВС № Щ-001/04.01.1956 г. 16-ти отделен транспортен авиополк се реорганизира в 16-та отделна транспортна авиоескадрила, базирана на летище Враждебна.
Операция по търсене и спасяване
През 1957 г. самолет Ли-2 с командир Тонев оказва помощ на търпящ крушение гръцки кораб в Бяло море. Нашите летци хвърлят от въздуха спасителни средства и провизии на изпадналите в бедствие гръцки моряци.
16тa ескадрла отново става 16ти авиополк
Преломен момент в историята на поделението е 1958 г., когато 16-та отделна транспортна авиоескадрила съгласно разпореждане на началника на ГЩ на БНА № 00534/02.07.1958 г. се реорганизира отново в 16-ти транспортен авиополк, включващ в състава си 7 отделна корегировъчна авиоескадрила. Летателния състав на ескадрилата е обучен да води артилерийски корегировка със самолети Ил-10 и ЛаЗ-7М. През същата година на въоръжение постъпват нови шест десантни самолета Ил-14. С тях се придава ново назначение на авиотранспортната част в системата на ВВС.
16ти авиополк е подчинен на 10ти смесен корпус
Съгласно заповеди на министъра на Народната отбрана на Народна Република България с №№ 00311/29.06.1961 г., 00334/12.10.1961 г., разпореждане на началник на ГЩ № 00267/30.09.1961 г. и разпореждане на началника на Щаба на ПВО и ВВС № 00981/18.10.1961 г., 16-ти транспортен авиополк е преподчинен на 10-ти смесен авиационен корпус.
През 1961 г. 16-ти транспортен авиационен полк се преподчинява от 10-ти смесен авиационен корпус непосредствено на командване ПВО и ВВС.
Следват години на укрепване и утвърждаване авторитета на авиоподелението. Поставя се началото на някои летателни рекорди.
Сформирано е фотограметрично звено
С постановление на Министерския съвет от юли 1962 г. е сформирано отделно фотограметрично звено, а със заповед на министъра на Народната отбрана на Народна Република България № 0030/27.08.1962 г. аерофотографното звено от управление „Геодезия и картография” при Държавния комитет по строителство и архитектура се включва в състава на 16-ти трап. На въоръжение в звеното са самолетите „Гълъб”, Ан-2, Ан-14, Ил-14. През 1975 г. е приет Ан-30, а от 1985 г. – L-410. Въздушното фотографиране се извършва с аерофотокамери „Вилд”, МРБ и др.
Нови хоризонти
През 1963 г. със самолет Ил-14 екипажът Момчилов, Стаменков, Кънев, Евтимов, Койчев и Илиев прелита от София до Улан Батор и обратно, т.е. около 8000 км за 50 часа, кацайки на летище Улан Батор с надморска височина 1254 м.
Няма крупно строителство в родината, което да не е свързано с участието на фотозвеното и труда на аерофотограметриста. Всички големи национални обекти са проектирани на базата на аерофотоснимки. Заснети са редица обекти с важно значение за развитието на икономиката на страната като нефтохимкомбинат Бургас, Аспаруховия мост, химическия комбинат в Девня, летище София, водоснабдяването на София от Рила, индустриалната зона на Варна и много други. Няколко пъти е заснета територията на страната за нуждите на военнотопографската служба. Изготвени са кадастрални¬те планове на всички селищни системи и по-големи населени места за нуждите на Главно управление „Геодезия и картография” – „Геопланпроект”. За Главно управление на пътищата са фотографирани от въздуха автомагистралите Тракия и Хемус, редица първокласни пътища и новостроящи се обекти.
Изпълнявани са много заявки за аерофотографиране и в интерес на Геоложки проучвания, Комитета по горите – „Агролеспроект”, Военноисторическия музей, Българската национална телевизия и др. Хиляди пролетяни часове имат летците подполковник Д. Димов, подполковник Тотев, подполковник Ал. Методиев, майор М. Спасов, майор Кр. Боков, майор А. Иванов, майор Л. Луканов, майор Хр. Христов, техниците старшина Б. Митрев, старшина Севастакиев, старшина Кацаров, старшина Н. Николов и др.
През тези години поделението завоюва редица успехи – три пъти подред е сред първенците (1-во, 2-ро и 3-то място) в провежданото съревнование в системата на ПВО и ВВС. За постигнатите успехи на офицерите от командването на поделението Събев, Цолов, Сейков е присвоено званието полковник. Успехи са отбелязани и в прегледите на художествената самодейност. 16-ти трап първи подписва шефство с колектива на музикалния театър „Стефан Македонски”, което по-късно се разраства между войските на ПВО и ВВС и театъра. Постигнати са и значителни резултати в спортно-масовата работа. Основна заслуга за това има подполковник Борис Георгиев-Моката, пър¬вият българин, спечелил олимпийски медал (бронзов медалист по бокс от олимпиадата в Хелзинки през 1952 г.). Той отговаря за физичес¬ката подготовка на летателния състав.
От 1957 г. до 1960 г. в състава на авиоподелението е смесената ескадрила с командир подполковник Григор Игнатов. След нейното изваждане от състава на транспортния авиационен полк през 1963 г. се създава вертолетно подразделение със същия командир (впоследствие подполковник Гр. Игнатов става командир на самолет Ту-154 в БГА „Балкан”). Въоръжено с вертолети Ми-1 и Ми-4, звеното изпълнява санитарни, аварийно-спасителни и бойни задачи със стрелба по земни цели. Освен това екипажите му изпълняват специални задачи за нуждите на Министерството на отбраната и ПВО и ВВС. Първата аварийно-спасителна и санитарна задача звеното изпълнява на 1, 2 и 3 май 1964 г., спасявайки пострадали от природно бедствие – наводнението на село Згориград край Враца. За проявена смелост и героизъм в спасителните работи членовете на екипажите Паунов, Янев, Спасов, Стоянов, Лалов, Божилов са удостоени с правителствени награди – орден „Червено знаме на труда”.
Екипажи на звеното са участвали в снимането на няколко игрални и военноучебни филма.
Последния си полет екипажите от вертолетното звено изпълняват на 14.09.1981 г. По време на своето съществуване екипажите от вертолетното звено са дали над 500 дежурства и са спасени стотици човешки живота. За добри и отлични резултати в БПП звеното е удостоено със звание „Звено отличник” и „Звено от отлични екипажи”. След снемането от въоръжение на вертолетите вертолетното звено е заличено от състава на авиополка. Пилотите майор Вълков, майор Янев, майор Иванов, капитан Георгиев, капитан Димитров и бордните механици капитан Владимиров, капитан Коев и старшина Бранков остават в състава на авиополка, като продължават летателната си подготовка и поддръжка на авиационната техника.
През 1958 г. в авиополка е създадено свързочно звено със самолети По-2, Як-12, L-200 и Ан-2. През годините на своето съществуване звеното изпълнява задачи за ГЩ и СВ, пренася поща, превозва пътници, хвърля парашутисти и диверсионно-разузнавателни групи. Свързочното звено участва в подготовката на световноизвестния отбор за високо спортно майсторство по парашутизъм на ЦСКА. Командирите на звеното са майор Илчев, майор Червеняшки, капитан В. Иванов и капитан Г. Станков.
От 27 април 1964 г. транспортният авиополк изпълнява своите задачи от летище Доброславци.
През 1964 г. в авиополка се обучават алжирски курсанти по специалностите, както следва: пилоти – 5 души; щурмани – 7 души; радисти – 3 души и техници – 15 души
През октомври 1968 г. в състава на авиополка се създава специално звено с командир майор Вътов. В звеното като командири и втори пилоти на самолет Ту-134 са подполковник Маргитов, майор Кръстев, майор Панков, майор Емануилов, майор Пелов, подполковник Николов, майор Ботев, майор П. Петров, майор Василев, майор Димитров, капитан Харалампиев, капитан Медаров и старши лейтенант Пенев. В същото време на Як-40 като командири са подполковник Кръстев, подполковник Ив. Михайлов, капитан Узунов, капитан Ковачев, капитан Димитров, капитан Хр. Димитров; бордни инженери – подполковник Тонев, подполковник Андонов, майор Тодоринов, майор Андреев, майор Владимиров, майор Георгиев; щурмани – подполковник Каракановски, подполковник Лазаров, майор Шопов, капитан Неделчев, капитан П. Илиев, майор Ванчев; радисти – капитан Димов, майор Георгиев, капитан Байков, капитан Маргитов и подполковник Лазаров. Основните задачи, които изпълняват екипажите на самолет Ту-134, са за нуждите на министъра на Народната отбрана Добри Джуров, а тези на Як-40 – за нуждите на МНО и ГЩ. Полети се изпълняват до страните от Варшавския договор, Европа, Азия и Африка.
От 1968 г. до 1978 г. за безпроизшествена летателна дейност в авиополка голям принос имат инженерите на полка и ескадрилата в лицето на полковник Сейков и подполковник Манол Митев. Под ръководството на полковник Сейков са създадени и реализирани много рационализации за подобряване на работата в ТЕЧ и при почистване на самолетите от сняг и лед. При организиране на цялостната дейност в полка трябва да се отчете и работата на офицерите от щаба на полка подполковник Стоянов, подполковник Атанасов, подполковник Христозов, подполковник Байчев, майор Арсов, майор Динков, майор Веселинов, майор Славчо Петров, майор Давидов, майор Павлов, капитан Иванов. Неотлъчно до летците са авиолекарите Разсуканов, Петков, Чушкаров, Недков, метеоролозите подполковник Живка Павлова, подполковник Седлоев.
Много летци и авиационни специалисти, подготвени и израснали в редовете на транспортния авиополк, след това отдават своите знания и умения в авиационните фирми и авиокомпании на България. Всички учебно-бойни стрелби, проведени от български летци изтребители на полигон „Астрахан", са осигурявани с въздушен превоз на личен състав, бойна техника и товари от летци на военнотранспортната авиация.
През 60-те и 70-те години първа транспортно-десантна ескадрила е въоръжена със самолети Ли-2, Ил-14 и Ан-24. Командири на ескадрили са подполковник Панов, подполковник Събев, подполковник Дилов, подполковник Брашненков, майор Биков, майор Лазаров и майор Петров. Командири на звена са майор Недялков, майор Михайлов, майор Кънев, майор Г. Стоянов, капитан Миланов, майор Лишков, майор Ив. Петков, капапитан Кирчев; щурмани на АЕ са майор Шияков, майор Тодоров, майор Поляков, майор Георгиев, майор Д. Христов, майор Мартинов, майор Зафиров, майор Шопов; инженери на АЕ са майор Сейков, майор Койнов, майор Кожухаров, майор Мунев; началник-щаб - майор Динков, майор Арсов, майор Петков, лейтенант Събев; бордни радисти – капитан Иван Ив. Савов, майор Димов, майор Цено Цоков, майор Мартински, капитан В. Георгиев, капитан Лазаров, старши лейтенант Байков; зам.-инженери от наземното обслужване – майор Павлов, майор Петров, майор Кънев, капитан Маринов, старши лейтенант Грънчаров, лейтенант Христов. Основните задачи, изпълнявани от екипажите през този период, са превоз на войски, бойна техника, материални средства, хвърляне на парашутисти денем и нощем в ПМУ.
Съгласно писмо на началник на Щаба на ПВО и ВВС № 004674/06.12.1977 г., военно-пощенският номер на поделението е сменен от 25230 на 24900.
Нова техника и авария
През 1969 г. в ескадрилата пристигат три самолета Ан-24 в състава на 1-во звено с командир майор Кънев, инженер – капитан Попов и щурман капитан Евтимов. Наред с постигнатите положителни резултати в учебно-бойната подготовка на 14.09.1975 г. е допусната летателна авария със самолет Ан-24/035 при учебен полет със заход за кацане с един спрял двигател. В резултат на допуснатите грешки от екипажа самолетът каца аварийно в землището на с. Негован. За щастие инцидентът завършва без човешки жертви.
Първи бомбопускания
През 1971 г. екипажите на Ан-24 с командири майор Михайлов, майор Стоянов, майор Петров и тези на Ил-14 с командири майор Ромчев, майор Доколянов, майор Христозов, майор Лалов, майор Матев и капитан Дешков за първи път в историята на авиополка хвърлят бомби на полигон Понор.
През 70-те години започва подготовката на екипажите по международните трасета с кацане на летища на страни от Варшавския договор. Всички полети са изпълнявани съгласно изискванията на ИКАО без предпоставки за нарушение на режима на полетите. Всичко това се дължи на добрата щурманска подготовка на летателния състав. За качественото изпълнение на задачите, близки до бойните условия, голям принос имат и щурманите подполковник Колев, подполковник Нейчев, капитан Георгиев, капитан Каракановски, майор Асен Иванов, капитан Д. Христов, майор Евтимов, майор Поляков, капитан Ванчев, капитан Лазаров, капитан Боков, капитан Берберов.
През 1976 г. екипаж в състав командирът на авиополка полковник Славов, втори пилот капитан Видев, щурман капитан Георгиев, борден механик капитан Попов и радист капитан Мартински изпълняват полет от София до Фрунзе и обратно за 24 часа, превозвайки летателен състав от 25-ти ибап за изучаване на самолет МиГ-23БН.
През 1978 г. за командир на полка е назначен полковник Евгени Стаменков, ЗКПЧ – майор Георги Минков и началник-щаб – капитан Васил Миланов. През същата година наред с провеждането на летателна подготовка се организират доброволни трудови дни в почивните дни за довършване на жилищния блок в кв. „Толстой” – София, където впоследствие на личния състав са предоставени 25 апартамента.
Нови подготовки
През 1980 г. в авиополка пристигат 40 пилоти на самолет Ан-2 от ССА със задача да бъдат подготвени за полети по прибори денем в ПМУ и полети по маршрут нощем в ПМУ. Пряко участие в подготовката на летците вземат капитан Станков, капитан Юли Ботев, капитан Дерлипански, капитан Токусчиев и ИТС от свързочното звено – майор Гечев, майор Ценков, капитан Попов, капитан Стоянов, старшина Й. Георгиев и сержант Лозев. Излита се и се каца на грунт (запасната полоса) на летище Доброславци и на летище Габровница.
Кадрови промени и рекорд
През септември 1981 г. командването на полка е подменено от млад състав с академично образование. За командир на авиополка е назначен м-р Васил Миланов, за заместници - командирите на ескадрили подполковник Стефан Николов и майор Петър Петров, ЗКПЧ – майор Тодор Тодоров, началник-щаб – капитан Кольо Колев, партиен секретар – капитан Любомир Стефанов, пропагандист – Стефан Кюркчиев. Командването на 2-ра авиоескадрила е в състав: командир капитан Милко Балтийски, ЗКЛЧ – майор Кирчев, ЗКПЧ – капитан Ив. Вълков, инженер – майор Михаил Генчев, щурман – капитан Симеонов и началник-щаб – лейтенант Юли Иванов. За командир на фотозвеното е назначен капитан Апостол Апостолов. На въоръжение в ескадрилата са самолети Ан-30, Ил-14, Ан-14, и 3 броя Ан-2. За командир на специалното звено е назначен полковник Иван Маргитов, а заместник-командир е майор Емил Емануилов.
Извършените кадрови промени в командването на авиополка и ескадрилите довеждат до назначаване на втори пилоти за командири на звена – майор Николов, майор Пелов, капитан В. Иванов, капитан Колев, капитан Видев, капитан Митрев, капитан Янакиев, капитан Обретенов, капитан Токусчиев, капитан Младенов и капитан Русинов. За втори пилоти са назначени млади летци от ВНВВУ „Г. Бенковски” – лейтенант Д. Йосифов, лейтенант Пенев, лейтенант Тихов и лейтенант Ковачев, а от бойните части – капитан Джурелов, капитан Ив. Иванов, капитан П. Петров, капитан Гогев и капитан Върбанов. От 1980-1983 г. в авиополка се обучават четирима курсанти от СР Виетнам с поставена задача от командването на ВВС двама от тях – Чонг и Сън – да бъдат подготвени за командири на Ан-24, а другите двама – Мин и Чао – за втори пилоти. За правилното и методично провеждане на подготовката им е сформирана методическа група от инструктори в състав майор Лишков, капитан Харалампиев и капитан В. Иванов. При така създалата се обстановка пред авиополка е поставена задачата да се подготвят екипажи за превоз на войски, бойна техника и материални средства на пределния радиус на действие на бойните възможности на самолетите във всички метеорологични условия денем и нощем. Екипажите на Ил-14 и Ан-24 (десантен вариант) трябва да се подготвят за хвърляне на парашутисти, парашутно-разузнавателни групи и бойна техника на необозначени площадки с използване на РТС денем в ПМУ групово и нощем в ПМУ поединично. За качественото и безпроизшествено изпълнение на поставените задачи командването на авиополка се заема основно с повишаване на летателно-методическата дейност на ръководния инструкторски състав. Най-редовно се провежда тренажорна подготовка на екипажите на Ту-134, Як-40, Ан-24 и Ан-30 в СССР и в учебния център на БГА „Балкан”. За провеждане на летателна подготовка съставът е разделен на три групи. Първа група е съставена от първокласни екипажи, подготвени за изпълнение на специални задачи. Втора група – за подготовката на екипажите за придобиване на класна квалификация 1-ви и 2-ри клас. Трета група – за подготовка на летателния състав (новоназначен и преназначен), който ще се приучва на транспортни самолети. Тази организация за летателна дейност се налага и от недостига на изправни самолети, тъй като Ил-14 и Ан-2 са с ограничен технически ресурс. За първи път в родната авиация се налага удължаване на летателния ресурс на самолетите при зимни условия от техническия състав на авиополка с активната помощ на двама руски специалисти. В резултат на неуморната работа на целия ИТС в авиополка при изключително добра организация и трудова дисциплина от страна на ръководния състав майор Кожухаров, подполковник Иванов, майор Ст. Иванов, майор Върбанов, подполковник Сяров, подполковник Конов, подполковник Павлов, майор Мунев, майор Минчев, майор Л. Илиев и майор Кирил Божилов е удължена летателната експлоатация на Ил-14 и Ан-2.
Летците от командването на авиополка летят на два типа самолети и основно обучават по-младите командири. Полетите се провеждат на всички военни и граждански летища в България. През този период единственият в 1-ва ескадрила инструктор и първокласен летец на Ан-24 е майор Лишков. Голям е неговият принос в подготовката на екипажите на Ан-24, а по-късно през следващите години и при приучването на летателния състав на Ан-26 заедно с щурмана на полка майор Георгиев. През учебната 1981-1982 г. полкът изпълнява поставените задачи на 100 % и са пролетени 7200 часа. Това е рекорд не само да 16-ти трап, но и за останалите авиополкове във военната ни авиация.
учение „Щит-82”
През октомври 1982 г. авиополкът участва в учение „Щит-82” на Варшавския договор и е базиран на летище Добрич. Основните задачи по време на учението са:
За постигнати резултати в бойната и политическата подготовка 16-ти трап е класиран на 2-ро място в системата на ПВО и ВВС, а командирът на полка майор Миланов предсрочно е повишен в звание подполковник.
През есента на 1982 г. екипаж от специалното звено в състав полковник Маргитов, майор Пелов, майор Каракановски, подполковник Тонев, майор Тодоринов и капитан Георгиев преминават курс за приучване на самолет Ту-134Б. През месец декември в авиополка е получен нов самолет Ту-134Б с индекс TUT. През тази година друга група в състав капитан Василев, капитан Д. Димитров, капитан Ботев, капитан П. Петров, капитан Шопов и капитан Неделчев преминават теоретичен курс в гр. Уляновск – СССР, за изучаване на самолет Ту-134. Обучението на екипажите се води от полковник Маргитов и майор Емануилов, а тренировката им се провежда по въздушните трасета на гражданската авиация, като изпълняват задачи в отряд Ту-134 на авиокомпания „Балкан”.
Нова техника и курсове
През 1983 г. подполковник Петър Петров, капитан Апостолов, капитан Илчев, капитан Георгиев, подполковник Ганчев, капитан Стоянов изучават самолет L-410 и се приучват на него в гр. Куновице, Чехословакия. През същата година самолетът постъпва на въоръжение във фотограметричното звено, а през 1984 г. в звеното идва още един L-410.
През 80-те години ежегодно в авиополка се обучават курсанти щурмани-летци и щурмани-насочвачи за нуждите на ВВС и за БГА „Балкан”. Обучението се провежда на летище Доброславци и летище Долна Митрополия на самолети Ил-14 и Ан-26. Съществен принос за тяхното обучение имат екипажите на майор Лятов, майор Кирчев, капитан Токусчиев, капитан Янакиев, майор Добрев и щурманите майор Берберов, капитан Антонов, майор Бучков, майор Зафиров, капитан Лавринов и капитан Петко Стоев. От техническия състав най-дейно участие взимат майор Пенков, капитан Инков, капитан Христов, капитан Енчев, Ст. Станимиров и Д. Конов. През 1984 г. пет екипажа от състава на 2-ро и 3-то звено заедно с наземен ИТС участват в провеждането на тримесечен курс за изучаване на самолет Ан-26 в Кировоград – СССР. Единият от екипажите е инструкторски състав – майор Балтийски, старши лейтенант Йосифов, майор Мартинов, майор Мунев и капитан Лазаров, който преминава курса за един месец. Съставът на другите екипажи е с командири капитан Пранджев, майор Бобев, капитан Митрев, капитан Янакиев, капитан Токусчиев; втори пилоти – капитан Георгиев, капитан Казаков, капитан Иванов, старши лейтенант Ковачев и старши лейтенант Тихов; щурмани – майор Берберов, капитан Донев, капитан Антонов, майор Бучков и капитан Бараков; бордни инженери – капитан Григоров, капитан М. Петков, капитан М. Христов, капитан Коев, капитан Инков, лейтенант Благоев; бордни радисти – старши лейтенант Христов, старшина Младенов, старшина Кацаров и старшина Стефанов; технически състав – майор Цонев, старши лейтенант Григорев, старшина Николов, старшина Стефанов.
Пристига Ан-26
През 1984 г. в полка пристигат три самолета Ан-26, а през 1985 година – още два. Единият от тях е комбиниран вариант за десантиране и за превоз на официални лица. Веднага след пристигането на самолетите започва усилена летателна дейност за обучение на екипажите, като първоначално се подготвят три инструкторски екипажа. Единият от тях е от командването на авиополка в състав: командир на полка подполковник Миланов, подполковник Георгиев, подполковник Кожухаров и капитан Байков. Този екипаж обучава, прави проверки и дава допуск на останалия състав. Вторият инструкторски екипаж е: майор Балтийски, майор Марикенов, майор Мунев и капитан Лазаров. Третият инструкторски екипаж е в състав: майор Шишков, майор Зафиров, капитан Григоров и старшина Стефанов.
За три месеца всички екипажи от 2-ро и 3-то звено на 1-ва ескадрила са подготвени във всички МТО условия денем и нощем за изпълнение на специални задачи. Тъй като екипажите от авиополка в Кировоград са преминали само теоретична подготовка, прелитането на самолетите от СССР до България е изпълнено от съветски екипажи.
Първо учение с НАТО
На 1 май 1986 г. екипаж в състав подполковник Миланов, подполковник Лишков, подполковник Георгиев, подполковник Мунев и майор Банков изпълнява нощен полет със самолет Ан-26 от София до остров Сицилия – летище Каляри, с група разузнавачи, които за първи път присъстват на учение на НАТО.
Пристига Ан-26
През 1984 г. в полка пристигат три самолета Ан-26, а през 1985 година – още два. Единият от тях е комбиниран вариант за десантиране и за превоз на официални лица. Веднага след пристигането на самолетите започва усилена летателна дейност за обучение на екипажите, като първоначално се подготвят три инструкторски екипажа. Единият от тях е от командването на авиополка в състав: командир на полка подполковник Миланов, подполковник Георгиев, подполковник Кожухаров и капитан Байков. Този екипаж обучава, прави проверки и дава допуск на останалия състав. Вторият инструкторски екипаж е: майор Балтийски, майор Марикенов, майор Мунев и капитан Лазаров. Третият инструкторски екипаж е в състав: майор Шишков, майор Зафиров, капитан Григоров и старшина Стефанов.
За три месеца всички екипажи от 2-ро и 3-то звено на 1-ва ескадрила са подготвени във всички МТО условия денем и нощем за изпълнение на специални задачи. Тъй като екипажите от авиополка в Кировоград са преминали само теоретична подготовка, прелитането на самолетите от СССР до България е изпълнено от съветски екипажи.
През учебните 1984 г. и 1987 г. полкът е класиран съответно на второ и трето място в системата на ПВО и ВВС.
Наред с постигнатите високи успехи на 17 юни 1985 г. е допусната авария със самолет Ил-14/97 на летище Долна Митрополия без човешки жертви.
През 80-те години командването на авиополка обръща сериозно внимание на повишаването на командно-организаторските качества на перспективните офицери. През това време завършват ВА „Г. С. Раковски” майор Кирчев, капитан Колев, капитан Пранджев, капитан Меразчиев, капитан Каракановски, капитан П. Илиев.
В дългогодишната история на транспортния авиополк званието „Заслужил летец на НР България” е присвоено на генерал-майор Щерю Щерев и полковник Димитър Калмушки.
Организационно транспортният авиополк просъществува като такъв до 1994 г., когато със заповед на командващия на ПВО и ВВС № 00219/18.8.1994 г. той е реорганизиран в 16-та транспортна авиационна база. От същата година дом на 16-та таб отново става летище Враждебна.
През 2001 г. на основание заповед на министъра на отбраната № 00183/26.06.2001 г. и с заповед на началника на Главния щаб на ВВС № 0343/18.12.2001 г. 16-та авиобаза се преподчинява на корпус Тактическа авиация (кТA), считано от 28.12.2001 г.
През 2001 г. са назначени и първите войници на кадрова военна служба, съгласно заповед на командира на авиобазата № 80/31.01.2001 г.
През 2003 г. в авиобазата е приет на въоръжение самолет Пилатус PC-12 с регистрационен знак 020.
На основание заповед на министъра на отбраната № 06/15.02.2006 г. и заповед на началника на Главния щаб на ВВС № 65/27.02.2006 г. 16-та авиобазата се извежда от състава на командване „Тактическа авиация” и се преподчинява на Главния щаб на Военновъздушните сили.
През 2006 г. е подписан Договор № УД-03-12/24.02.1006 г. между министерството на отбраната на Р. България и фирма Алениа Аеронаутика (Италия) за доставка на нови военнотранспортни самолети C-27J “Spartan” за нуждите на Българските ВВС. Подписано е още и офсетно споразумение УД-03-13/24.02.1006 г. за изграждане на инфраструктурни проекти, предоставяне на стоки, обучение на персонал и услуги по директен и индиректен офсет.
На 07.11.2007 г. на тържествена церемония е официално е приет първият от трите военнотранспортни самолети C-27J “Spartan” с регистрационен знак 071.
На 30.11.2007 г. се уволни и зачисли в мобилизационни я резерв последният набор (1998 – ІІІ смяна) военнослужещи на наборна военна служба, съгласно заповед на министъра на отбраната № КН-267/2001 г.
На 18 декември 2008 г. официално е приет втория военнотранспортен самолет C-27J “Spartan” с регистрационен знак 072.
На 28.08.2008 г. авиобазата тържествено отбелязва 60-ата годишнина от създаването на военнотранспортната авиация и 55-ата годишнина от връчването на бойното знаме. На празника присъстват висши офицери и много ветерани и бивши служители допринесли съществено за развитото военнотранспортната авиация.
На 31.03.2011 г. на тържествена церемония бе приет третият самолет С-27J “Spartan” с регистрационен знак 073 и бе въведен в експлоатация хангар за техническо обслужване на авиационната техника с прилежаща административна сграда изградени по офсетно споразумение № УД-03-13/24.02.2006 г. между фирма Алениа Аеронаутика (Италия). На събитието присъстваха вицепремиера и министър на вътрешните работи на Р. България г-н Цветан Цветанов, министъра на отбраната г-н Аню Ангелов, началника на ВВС ген. м-р Константин Попов, посланика на Р. Италия г-н Стефано Бенацо, зам.-държавния секретар по отбраната на Р. Италия г-н Джузепе Косига, генерали и офицери от БА, депутати, експерти от МО и МВР, представители на фирма Алениа Аеронаутика и Финмеханика.
В периода 03-06.06.2011 г. екипаж с командир к-н Иван Иванов и личен състав от авиобазата взе участие със самолет С-27J/073 в честването на 100 годишнината на турската авиация, проведено в авиобаза Чигли.
Личен състав и самолети С-27J с регистрационни знаци 072 и 073 взеха участие в международния авиационен фестивал BIAF-2011 по случай честването на 100 годишнината от създаването на българската военна авиация, проведен в периода 01–04.09.2011 г. на летище Крумово.
Личен състав и самолети С-27J с регистрационен знак 073 участва в авиационен фестивал „100 години чешки ВВС” на летище Пардубице за времето от 01.06.2012 г. до 04.06.2012 г. Във връзка с ПМС № 360/22.12.2011 г. за изменение и допълнение на ПМС № 333/2010 г. за приемане на План за развитие на ВС на РБ и заповед на министъра на отбраната № ОХ-01/31.01.2012 г., считано от 01.07.2012 г. се реорганизират 24-та вертолетна авиационна база и 16-та транспортна авиационна база в 24-та авиационна база, включваща в състава си „Транспортна авиационна група” с военнопощенски номер 24900 и дислокация – гр. София, летище Враждебна. Транспортната авиогрупа преминава по ново длъжностно разписание.
Със заповед на началника на отбраната № 3Z-12/22.04.2013 г., „Транспортната авиационна група” от състава на 24-та авиационна база се преименува в „16-та транспортна авиационна група”, считано от 01.07.2013 г.
На 23.08.2013 г. тържествено бе отбелязана 65-тата годишнина от създаването на военнотранспортната авиация и празника на авиогрупата. Пред административната сграда към новия хангар бе изградена и открита поименна плоча с надписът и логото на авиогрупата с монтирана до тях лопата от въздушен винт, като символ на транспортната авиация. Открита бе също и стена с историческа справка за военнотранспортната авиация през годините, която се намира във фоайето на административната сграда.
През 2014 г. и 2015 г. летателни екипажи, авиационна техника и ИТС участваха в ,,Европейски тактически курс (подготовка) на транспортна авиация” на летище Пловдив. Съвместно с екипажи на военнотранспортната авиация от ВВС на Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Норвегия, Литва, Чехия и Испания, летящи на самолети C-130J, C-130H, CN-295, C-160 и C-27J се отработеха тактически заходи за кацане, опериране от къси полуподготвени полоси и се проведоха полети за десантиране на парашутисти, полети по маршрут на малки и пределно малки височини, полети в състав на група, тренировъчни полети за хвърляне на товари и полети за преодоляване на ПВО.
Участието в тези тренировки и подготовки създаде реални условия българските екипажи да натрупаха опит по планиране, провеждане и отчитане на операции в многонационална среда с координиране на действията на различни по тип и клас транспортни летателни апарати.
От 29.06.2016 г. до 08.07.2016 г. авиогрупата бе домакин на международната тренировка “Balkan Spartan”.С авиационна техника в тренировката участваха ВВС на България, Румъния и Италия. Основната цел на тренировката се заключаваше в постигането на по-висока оперативна съвместимост на екипажите при участие в многонационални операции, уеднаквяване на критериите и процедурите при планиране и провеждане на различи мисии. През годините са изпълнени множество задачи за превозване на органи за трансплантация и за транспортиране на пострадали, както на територията на страната, така на наши военнослужещи от контингентите ни в чужбина.
Самолети, екипажи и инженерно-технически състав ежегодно участват в национални и международни учения, подготовки и тренировки, както и в мисии за проверка на готовността на интегрираната система на НАТО за ПВО.
През 2017 г. авиогрупата отпразнува 10 години от приемането на въоръжение на самолет C-27J. Взе участие в различни национални и съвместни учения и тренировки като, международна летателна тренировка на C-27J "Balkan Spartan" - летище София, съвместна българо-американска подготовка "Тракийска пролет 2017", Европейски тактически курс за транспортна авиация EATTC, съвместна българо-американска подготовка "Black Sea Rotational Force 17.1" Platinum Lion ParaOps special operations, осигуряване на парашутни скокове за сертифициране на тактическа група за специални операции в рамките на "NATO reaction forces - 18", осигуряване на съвместни експериментални и бойни стрелби по наземни и надводни цели на летище Балчик, съвместни тренировки със звеното за медицинска евакуация към ВМА.
От 25.09.2017г. до 29.09.2017г. бяха изпълнени два наблюдателни полета със самолет Ан-30 над Украйна, съгласно договора "Открито Небе". През годината са изпълнени осем задачи за превоз на органи за трансплантация и за превоз на болни за лечение в чужбина. Участието в такива инициативи повишава не само тактическата подготовка на участващите военнослужещи, но и повишава тяхната мотивация за изпълнение на нови видове задачи във всякакви условия на обстановката.