Военнoтранспортна авиация

История

Няма крупно строителство в родината, което да не е свързано с участието на фотозвеното и труда на аерофотограметриста. Всички големи национални обекти са проектирани на базата на аерофотоснимки. Заснети са редица обекти с важно значение за развитието на икономиката на страната като нефтохимкомбинат Бургас, Аспаруховия мост, химическия комбинат в Девня, летище София, водоснабдяването на София от Рила, индустриалната зона на Варна и много други. Няколко пъти е заснета територията на страната за нуждите на военнотопографската служба. Изготвени са кадастрални¬те планове на всички селищни системи и по-големи населени места за нуждите на Главно управление „Геодезия и картография” – „Геопланпроект”. За Главно управление на пътищата са фотографирани от въздуха автомагистралите Тракия и Хемус, редица първокласни пътища и новостроящи се обекти.

Изпълнявани са много заявки за аерофотографиране и в интерес на Геоложки проучвания, Комитета по горите – „Агролеспроект”, Военноисторическия музей, Българската национална телевизия и др. Хиляди пролетяни часове имат летците подполковник Д. Димов, подполковник Тотев, подполковник Ал. Методиев, майор М. Спасов, майор Кр. Боков, майор А. Иванов, майор Л. Луканов, майор Хр. Христов, техниците старшина Б. Митрев, старшина Севастакиев, старшина Кацаров, старшина Н. Николов и др.

През тези години поделението завоюва редица успехи – три пъти подред е сред първенците (1-во, 2-ро и 3-то място) в провежданото съревнование в системата на ПВО и ВВС. За постигнатите успехи на офицерите от командването на поделението Събев, Цолов, Сейков е присвоено званието полковник. Успехи са отбелязани и в прегледите на художествената самодейност. 16-ти трап първи подписва шефство с колектива на музикалния театър „Стефан Македонски”, което по-късно се разраства между войските на ПВО и ВВС и театъра. Постигнати са и значителни резултати в спортно-масовата работа. Основна заслуга за това има подполковник Борис Георгиев-Моката, пър¬вият българин, спечелил олимпийски медал (бронзов медалист по бокс от олимпиадата в Хелзинки през 1952 г.). Той отговаря за физичес¬ката подготовка на летателния състав.

От 1957 г. до 1960 г. в състава на авиоподелението е смесената ескадрила с командир подполковник Григор Игнатов. След нейното изваждане от състава на транспортния авиационен полк през 1963 г. се създава вертолетно подразделение със същия командир (впоследствие подполковник Гр. Игнатов става командир на самолет Ту-154 в БГА „Балкан”). Въоръжено с вертолети Ми-1 и Ми-4, звеното изпълнява санитарни, аварийно-спасителни и бойни задачи със стрелба по земни цели. Освен това екипажите му изпълняват специални задачи за нуждите на Министерството на отбраната и ПВО и ВВС. Първата аварийно-спасителна и санитарна задача звеното изпълнява на 1, 2 и 3 май 1964 г., спасявайки пострадали от природно бедствие – наводнението на село Згориград край Враца. За проявена смелост и героизъм в спасителните работи членовете на екипажите Паунов, Янев, Спасов, Стоянов, Лалов, Божилов са удостоени с правителствени награди – орден „Червено знаме на труда”.

Екипажи на звеното са участвали в снимането на няколко игрални и военноучебни филма.

Последния си полет екипажите от вертолетното звено изпълняват на 14.09.1981 г. По време на своето съществуване екипажите от вертолетното звено са дали над 500 дежурства и са спасени стотици човешки живота. За добри и отлични резултати в БПП звеното е удостоено със звание „Звено отличник” и „Звено от отлични екипажи”. След снемането от въоръжение на вертолетите вертолетното звено е заличено от състава на авиополка. Пилотите майор Вълков, майор Янев, майор Иванов, капитан Георгиев, капитан Димитров и бордните механици капитан Владимиров, капитан Коев и старшина Бранков остават в състава на авиополка, като продължават летателната си подготовка и поддръжка на авиационната техника.

През 1958 г. в авиополка е създадено свързочно звено със самолети По-2, Як-12, L-200 и Ан-2. През годините на своето съществуване звеното изпълнява задачи за ГЩ и СВ, пренася поща, превозва пътници, хвърля парашутисти и диверсионно-разузнавателни групи. Свързочното звено участва в подготовката на световноизвестния отбор за високо спортно майсторство по парашутизъм на ЦСКА. Командирите на звеното са майор Илчев, майор Червеняшки, капитан В. Иванов и капитан Г. Станков.

От 1968 г. до 1978 г. за безпроизшествена летателна дейност в авиополка голям принос имат инженерите на полка и ескадрилата в лицето на полковник Сейков и подполковник Манол Митев. Под ръководството на полковник Сейков са създадени и реализирани много рационализации за подобряване на работата в ТЕЧ и при почистване на самолетите от сняг и лед. При организиране на цялостната дейност в полка трябва да се отчете и работата на офицерите от щаба на полка подполковник Стоянов, подполковник Атанасов, подполковник Христозов, подполковник Байчев, майор Арсов, майор Динков, майор Веселинов, майор Славчо Петров, майор Давидов, майор Павлов, капитан Иванов. Неотлъчно до летците са авиолекарите Разсуканов, Петков, Чушкаров, Недков, метеоролозите подполковник Живка Павлова, подполковник Седлоев.

Много летци и авиационни специалисти, подготвени и израснали в редовете на транспортния авиополк, след това отдават своите знания и умения в авиационните фирми и авиокомпании на България. Всички учебно-бойни стрелби, проведени от български летци изтребители на полигон „Астрахан", са осигурявани с въздушен превоз на личен състав, бойна техника и товари от летци на военнотранспортната авиация.

През 60-те и 70-те години първа транспортно-десантна ескадрила е въоръжена със самолети Ли-2, Ил-14 и Ан-24. Командири на ескадрили са подполковник Панов, подполковник Събев, подполковник Дилов, подполковник Брашненков, майор Биков, майор Лазаров и майор Петров. Командири на звена са майор Недялков, майор Михайлов, майор Кънев, майор Г. Стоянов, капитан Миланов, майор Лишков, майор Ив. Петков, капапитан Кирчев; щурмани на АЕ са майор Шияков, майор Тодоров, майор Поляков, майор Георгиев, майор Д. Христов, майор Мартинов, майор Зафиров, майор Шопов; инженери на АЕ са майор Сейков, майор Койнов, майор Кожухаров, майор Мунев; началник-щаб - майор Динков, майор Арсов, майор Петков, лейтенант Събев; бордни радисти – капитан Иван Ив. Савов, майор Димов, майор Цено Цоков, майор Мартински, капитан В. Георгиев, капитан Лазаров, старши лейтенант Байков; зам.-инженери от наземното обслужване – майор Павлов, майор Петров, майор Кънев, капитан Маринов, старши лейтенант Грънчаров, лейтенант Христов. Основните задачи, изпълнявани от екипажите през този период, са превоз на войски, бойна техника, материални средства, хвърляне на парашутисти денем и нощем в ПМУ.

Съгласно писмо на началник на Щаба на ПВО и ВВС № 004674/06.12.1977 г., военно-пощенският номер на поделението е сменен от 25230 на 24900.

През учебните 1984 г. и 1987 г. полкът е класиран съответно на второ и трето място в системата на ПВО и ВВС.

Наред с постигнатите високи успехи на 17 юни 1985 г. е допусната авария със самолет Ил-14/97 на летище Долна Митрополия без човешки жертви.

През 80-те години командването на авиополка обръща сериозно внимание на повишаването на командно-организаторските качества на перспективните офицери. През това време завършват ВА „Г. С. Раковски” майор Кирчев, капитан Колев, капитан Пранджев, капитан Меразчиев, капитан Каракановски, капитан П. Илиев.

В дългогодишната история на транспортния авиополк званието „Заслужил летец на НР България” е присвоено на генерал-майор Щерю Щерев и полковник Димитър Калмушки.

Организационно транспортният авиополк просъществува като такъв до 1994 г., когато със заповед на командващия на ПВО и ВВС № 00219/18.8.1994 г. той е реорганизиран в 16-та транспортна авиационна база. От същата година дом на 16-та таб отново става летище Враждебна.