"Отркито небе"
От 1996 г. България е страна по Договора за установяване на режима „Открито небе”, чиято същност е извършването на наблюдателни полети от държавите-участнички над териториите на другите страни-членки по него с цел осъществяване на контрол над въоръженията и създаване на откритост и прозрачност във военната им дейност. Важна част в този договор е фотографският самолет Ан-30 с регистрационен знак 055 от състава на авиобазата. Първата тренировъчна мисия с него е изпълнена успешно в периода 15-19.07.1996 г. над територията на Федерална република Германия. Екипажа е в състав: полк. Ил. Илиев, к-н С. Здравков, ст. л-т К. Коев, с-на Мл. Младенов, к-н Настев, м-р Е. Григоров, подп. М. Петков.
Българският самолет за наблюдение и фотографското оборудване на борда му са официално сертифицирани през 2002 г. в базата Брайз Нортън, Англия. По мнението на наши и чужди авиационни експерти екипажите, подготвени за изпълнението на тези задачи, притежават висок професионализъм и отлична летателна и специална подготовка, а фотографското оборудване на самолета е на световно ниво. За периода от 1996 г. до началото на 2008 г. екипажите от авиобазата са изпълнили с Ан-30 общо 47 тренировъчни и реални мисии над териториите на 16 държави-участнички в Договора.
През 1998 г. (23.07 – 02.08.) Ан-30 изпълнява мисия по „Открито небе” над територията на САЩ. Трансатлантическият полет с няколко междинни кацания от летище Враждебна до базата Райт Патерсън (САЩ) е осъществен от екипаж с командир полковник Илия Илиев и е първият случай в историята на българската военна авиация, когато неин самолет каца на северноамериканския континент. Маршрутът на полета минава през Северния полярен кръг и в крайния си вариант е: София – Братислава (Словакия) – Милдънхол ( Англия) – Кинлос (Шотландия) – Кефлавик (Исландия) – Сондерстрьом (Гренландия) – Икалуит (Канада) – Гус Бей (Канада) – Бангор (САЩ) – Дълес (САЩ) – Райт Патерсън (САЩ). Общото разстояние по маршрута от София до базата Райт Патерсън и обратно (23 000 км) е пролетяно за 64 часа. С този полет България се нарежда на трето място след Русия и Украйна, осъществила подобен трансконтинентален полет за изпълнение на мисия по Договора „Открито небе”.
Своя принос за успешното изпълнение на мисиите по договора „Открито небе” през годините имат командирите на екипажи Илиев, Патарински, Пеев, Й. Колев, Здравков, Александров, Ичев, Стоименов; пилотите Къчовски, Т. Димитров, М. Димитров; щурманите Коев, Н. Колев, Г. Колев, И. Маринов, Балинов; радистите К. Тодоров, С. Христов, П. Шопов, И. Пейчев; бордните инженери М. Петков, Якимов, Настев, В. Денев, Милков, Дженков, Цветков, Ненков; бордните фотографи Григоров, Тиквански, Каменов, Каракушев; инженерите по СД, АО и РЕО Марков, В. Иванов, Спасов, Домусчиев, Десподски, Д. Атанасов, Кр. Петков, Б. Ангелов, П. Димитров, Хр. Алексиев, Добрев, Ст. Георгиев, Нанов и др.
Аерофотографският самолет Ан-30 участва многократно и като статичен експонат в редица авиационни празници и фестивали в България и в чужбина: летище Сарафово – 1995 г., БИАФ 2000 (летище Крумово), „Air Power” 2000 (АБ Целтвег, Австрия), „Royal International Air Tattoo” 2000 (АБ Котесмор, Англия), „Open Dagen” 2004 (АБ Фолкел, Холандия).